Къщите за гости и малките хотели в планините и селата, накъде?
От масовите банкови фалити, хиперинфлацията и горящите гуми на Орлов мост 1997г., през декомпресирания имотен балон 2008-2011г, създаването на министерство на туризма оглавено от министър Николина Ангелкова, та до Наредба Н 18 в областта на туристическите услуги, фалитите на наши и чужди туроператори и поставения под пълна карантина туристически бизнес, с всички последици за свързаните с него сектори на икономиката, нашата страна спокойно може да бъде определена като опитно поле на грозни експерименти. Цели 25 години от нашия живот!
За всичките тези години, българският туризъм се движи като муха, която се блъска в прозореца. Българската природа по Черноморието беше съсипана, младите хора абдикираха от туристическата сфера – превърнала се в най-нежеланата област за кариерно развитие, българският земеделски продукт и вино бяха заместени от каквото се намери в големите вериги, администрацията – все по-многобройна, се зае да прави всичко друго освен да търси съвременни решения за ребрандинг. Дестинация България загърби собствения си пазар.
Световната пандемия може и трябва да бъде отключващия фактор за промяна. Няма универсални решения. Това, което е валидно за къщите за гости и малките семейни хотели, и туризма в планините и селата, не е непременно вярно за любимите на властта курорти. Излизането от кризата ще бъде толкова по-успешно, колкото туристическият ни бранш осъзнае императивите на търсенето след края на пандемията, а именно повишени изисквания за сигурност, за здравословност, лично пространство и дистанция, автентичност и екологичен отпечатък.
В слeдващите няколко реда ще се опитам да представя идеи, които могат да завъртят колелото в малките дестинации, които държавата ни упорито отбягва, но които представляват може би най-атрактивната и перспективна част от българското туристическо предлагане, златното яйце.
1. Развитие на достъпност с публичен транспорт, специален акцент върху мрежата покривана от железниците и инвестиция в пасажерския транспорт по р.Дунав;
2. Трайно превръщане на туризма в планинските и селски райони, извън курортите, в специален фокус на маркетинговите кампании насочени към националния и световния пазар; събуждане на националната туристическа уеб страница;
3. Ангажиране на публичните медии в развитието на умения и капацитет на местните приемащи общности да създават перспективен, социално и екологично отговорен и икономически устойчив туристически продукт и услуги;
4. Преглед на цялостната правна уредба на изискванията към професията екскурзовод и планински водач и ефективно ангажиране на държавата в създаването на такива кадри;
Местата за настаняване са гръбнака в предлагането. В тези дни, когато туристите ги няма, а времето е предостатъчно къщите за гости и малките хотели могат да постигнат:
5. начални езикови познания – базисно ниво с оглед общуване по английски, немски, френски, испански, румънски, гръцки и други езици, което ще ги направи реално по-достъпни и желани от пазара;
6. познания по ценообразуване с експерти и пазарна ориентация, в което следва да бъдат въвлечени като процес не поединично, а в група с други свои колеги, така че да се развие и чувство за принадлежност към дестинация, солидарност, и работа в екип; цените трябва да са гъвкави, но съответстващи на инвестициите и подобренията, които през тези месеци ще са направили;
7. обновяване с или без кредит (от онези предлагани от правителството, безлихвени) на основните пространства, ползвани от туристите – стаи, ресторантска част, изолация и дори въвеждане на мерки за смекчаване на екологичния отпечатък; особено внимание да се обърне на тоалетни, удобство на легла, пълна подмяна на кърпи, завивки и повсеметно въвеждане на дезинфектанти, заедно с течен съпун;
8. естетизация на двора, озеленяване и подход към къщата;
9. посрещане на минималните изисквания на доброволната сертификация „Зелена къща“ на БААТ, чрез мерки за намаляване на екологичния отпечатък и създаване на удобства и сигурност – специално внимание към осветлението, към третиране на отпадъците – компостиране, рециклиране; особено внимание да се обърне на използването в кухнята на продукти местно производство, вино от най-близките географски региони в България, отношение към местните фестивали и важни за местната общност традиции и каузи;
10. развитие на портфолио от рецепти или разработване на нови – клиентите очакват както добре познатото, но поднесено с повече грижа за хигиената, така и кулинарни изненади;
11. изграждане на умения в боравене с интернет, присъствие в социалните мрежи, уеб, споделяне на весели истории и новини за дестинации, на непознати факти, и ангажиране на клиентите, които вече ги познават дистанционно в конкурси, игри, споделяне на техни снимки;
12. включване във възможни проекти за европейско финансиране - финансиращи програми и инструменти.
Всичко това може да се обобщи в качествено обновена материална база и посрещане, но без да се лишаваме от автентичност и силните страни на нашата идентичност. Туристите ще оценят автентичното, но също и научените обноски за социална дистанция, ще оценят видимо подобрената хигиена и възможностите чрез преживяване да бъдат въвлечени в живота на местната общност.
Цел: да посрещнем клиентите, които ни познават и тези, които за първи път ще прекрачат нашия праг в духа на новия ден, с много и предизвикавщи възклицание и радост изненади, с което да подчертаем, че сме се подготвили специално за тях и така да ги превърнем в посланици на нашите дестинации;
И да не забравяме: след края на пандемията туристите дълго време ще предпочитат да споделят с по-малко хора своята ваканция, да пътуват семейно, няколко генерации понякога, или с близките си приятели, търсейки оставане в зоната на комфорта си. За да ги изкушим да изберат България, в нашето място за настаняване ще трябва да усвоим нови умения, да разгърнем своето въображение. На пазара ще останат по-добрите.
Любомир Пойорданов, дългогодишен председател на БААТ
управител на туроператори "Одисея-ин" и "Зиг Заг Холидейз"
дата: 28.04.2020,
източник: БААТ