Разрушава ли туризмът света?

Бизнесът свързан с пътуванията променя света, но не винаги към по-добро. Американската журналистка Елизабет Бекер, бивш военен кореспондент в Камбоджа и пътешественик е посветила 5г от живота си, за да докаже тази хипотеза. Резултатът от това разследване е книгата „Overbooked: The Exploding Business of Travel and Tourism“. В нея тя описва експанзията на туристическата индустрия и нейното отражение върху световната икономика, околната среда и културата.


И: Вие си създадохте име като военен кореспондент на Washington Post за Камбоджа. Защо тази книга и защо сега?

Е.Б.: Същността на моята професия е свързана с разбирането на световните събития. Била съм репортер от Азия и Европа, а по-късно съм била старши чуждестранен редактор на NPR. През 2002 г. в New York Times станах международен икономически кореспондент и това е моментът, в който забелязах „бумът“ в туризма и си дадох сметка колко много бедни и богати страни, разчитаха на него.
На туризма не се гледа като на сериозен бизнес или икономическа лост. Когато става дума за пътувания, в изданията се листват само най-добрите ваканции. Записах стипендия в Харвард и след това написах тази книга, за да изложа това, което изглежда очевидно: Туризмът е сред най-големите световни индустрии и като такъв, има огромен социално-икономически и екологични отпечатък върху заобикалящата ни среда.

И: Коя държава можете да посочите като пример за устойчив туризъм?

Е.Б.: Една от най-амбициозните е Франция, която се стреми към устойчиво развитие в цялата страна. Ключът според мен е, че французите никога не са били напълно вманиачени към презастрояването в туризма .Те развиват собствената си култура и пейзажи, градове и села в продължение на десетилетия. Тъй като туризмът е важно перо в икономиката им, те са приложили прецизен подход, който работи в цялата страна доста успешно.
Всички съответни министерства са ангажирани, включително култура, търговия, селско стопанство, спорт и транспорт. Планирането е отдолу-нагоре, като се започне с местните жители по дестинации, които решават какво искат да се насърчи или подобри. Френската мания за защита на културното наследство (някои биха я нарекли арогантност) работи в тяхна полза. Но планирането и бюрокрацията изискват търпението на много правителства.
Сега, въпреки че като територия е по-малка от щата Тексас, Франция е най-популярната дестинация в света. Работещите в сферата на туризма ми казаха, че едно от най-големите им притеснения е да се превърнат в жертва на своя успех: твърде много чужденци си купуват втори дом във френските села и парижките квартали, които могат да наклонят везните и да попречат на устойчивия и широко почитан френски начин на живот.
Много дестинации правят впечатляващи промени. Филантропите помагат на африканските паркове да намерят правилния подход за устойчиво развитие. Имах късмета например да видя как Пол Алън помага в Замбия.

И: Коя държава изобщо не се справя в туризма?

Е.Б.: Камбоджа е взимала някои лоши решения в областта на туризма. Страната е благословена с величествените храмове в Ангкор, прекрасни плажове на юг, градове с изразено влияние от френското колониално наследство и селски пейзажи със захарни палми, оризови ниви и наколни жилища.
И все пак, вместо да защити това богато природно и културно наследство, правителството е позволило на хищническия туризъм да заплашва забележителностите, а именно те привличат туристите. Туризмът се разглежда като дойна крава.
Някои от най-красивите исторически сгради в столицата биват разрушавани, за да се направи място на хотели. В Ангкор новите хотели изпреварват инфраструктурата и източват подпочвените води толкова много, че храмовете потъват - и печалбите от туризма не достигат до обикновените хора, които сега са сред най-бедните в страната.
В допълнение, Камбоджа е станала синоним на секс туризма, който използва млади момичета и момчета. Най-новата тенденция е туристите да се разхождат по т.нар. "геноцидна пътека", по която разглеждат екзекуционните центрове от ерата на Червените кхмери.

И: Как пътуващите хора всяка година (които са над милиард) могат да видят света без да го разрушават?

Е.Б.: Това е най-важният въпрос. Страните се чудят как да защитят своите дестинации без да вдигат много публичен шум. Те контролират броя на хотелските легла, броя на полетите до и от една страна, броя на позволените туристически автобуси. Някои от тях имат т.нар. "жертвени зони", където туристите имат право да плажуват на първа линия например, а останалата част е защитена, за да се предпази по този начин дивата природа. Повечето страни се опитват силно да насърчат пътуванията в неактивния сезон, като това е най-лесният начин за контролиране на тълпите от туристи.
Страните също така полагат много усилия в изготвянето на регулаторна политика срещу замърсяването. Най-трудно е да се прекрати порочната връзка на политиците с индустрията, която е в ущърб на тяхната държава.
Парите са водещи в туризма, както във всеки друг голям бизнес. Луксозните вериги искат магазините им да са разположени близо до основна туристическа атракция, като са склонни да плащат високи наеми, за да прогонят местните жители. Длъжностните лица не успяват да наложат правила срещу фалшивите "автентични" сувенири.
Едни от най-големите нарушители са големите круизни кораби, след които не остава практически нищо за местната икономика.

И: Какво мислите, че ще бъде най-голямото предизвикателство за туристите на 21-ви век?

Е.Б.: Избягването на т.нар. “drive-by tourism.” Това е фраза, измислена от Пол Бенет от Context Travel, позовавайки се на нарастващия навик на хората да посещават дадена дестинация за няколко часа или може би за няколко дни. Смята, че те се запознават бегло със забележителностите и не изпитват достатъчно уважение към страната, културата и местните хора.
Един от запомнящите се моменти в петте години на изследвания, беше да чета стари пътеводители, намиращи се в Конгресната библиотека. „The Baedeker“ пътеводителите са написани съвместно с историци и археолози, които тогава са предполагали, че четейки един пътеводител, туристите искат да се потопят в една страна. Те включват кратък речник на езика на страната и в самия си край съдържат кратки списъци на хотели и ресторанти. Днес е обратното: водачите имат кратки бележки за историята, културата и политиката и дълги списъци за места, където се яде и се спи.
Моят съвет е първо да бъдете турист на мястото, където живеете. Запознайте се с музеите, фермите, църквите, нощния живот, историческите паметници, а след това с местната политика и историята. Ако сте заинтересувани от доброволчество в чужбина, бъдете първо доброволец у дома. Така, когато планирате следващото си пътуване в чужбина, използвайте този опит като образец и проучете дестинацията, която сте на път да посетите. Не забравяйте да научите нещо от местния език. Той е подарък.

И: Очертават ли се някакви тенденции в туризма, които Ви дават надежда за бъдещето?

Е.Б.: Хората отново признават, че пътуването е привилегия. Отговорният туризъм в различните му форми - доброволчески туризъм, приключенски туризъм, „бавен“ туризъм (когато хората не бързат за никъде), селски туризъм (когато туристите живеят и работят във ферма), екотуризъм, геотуризъм – всички те говорят за желанието на туристите да почитат местата, които посещават и да уважават хората, с които се срещат. Мисля, че хората също така признават, че изгодните пътувания имат скрити разходи и опасности.
Коста Рика ми отвори очите - страната заслужава репутацията си на лидер в отговорния туризъм, защото тя постоянно се грижи за природата и обществото си.
За финал, няколко групи, включително Световната организация по туризъм към ООН, са създали заедно Съвет по глобален устойчив туризъм с програма за сертифициране, за да покажат на туристите кои страни наистина полагат усилия в тази насока.

Любопитни факти
Най-големият бизнес в света днес е туризмът. 1 от всеки 12 души е зает в тази сфера. През 2013 г. броят на туристите, пътуващи по света надхвърли 1 милиард. Постъпленията от туризма в световната икономика са $ 6,5 трилиона, като той е основен източник на доходи за много страни.
Вече всичко може да придобие формата на туристически пакет: с високата цена на медицинско обслужване в САЩ, американците си резервират почивки в страни като Турция за сметка на една малка част от разходите у дома.

Елизабет Бекер пътува по света, за да оцени туристическия бизнес: Франция е родоначалникът на туристическия бизнес и все още е негов лидер; Венеция пък изчезва вследствие свръх туризма. В Камбоджа големи групи туристи се катерят по покривите на храмовете в Ангкор, въпреки че застрашават дивата природа.
Коста Рика е на другия полюс. Тя отхвърли предложението за повишаване на отглеждането на едър рогат добитък за американските ресторанти за бързо хранене, за да защити своята дива природа и по този начин да запази шанса си да генерира повече приходи в екотуризма си.

Дубай превърна една “кръпка“ в пустинята в Арабския залив в огромен търговски център. Сафаритата в Африка са процъфтяващи, въпреки че дивата природа е застрашена от чуждестранни бракониери. САЩ, които бяха в основата на някои от най-иновативните идеи в туризма, загубиха моралното си право да дават урози, поради вътрешни проблеми. Големите круизни кораби развалят океаните и съсипват градските пристанища, защото американските компании се възползват от данъчни вратички, за да имат по-голяма печалба. Китай по принцип изпраща тълпите си от туристи извън страната, а входящият туризъм все още не им е приоритет.
Елизабет Бекер разкрива бизнесът на пътуванията като продукт. Виждайки туристическата индустрия от вътре навън, чрез очите и ушите си, ние се изправяме пред една шеметна гама от възможности за пътуване. Нейната книга е първата проверка за едно от най-големите и потенциално най-разрушителните бизнес предприятия в света.

„Населението на Венеция драматично се срина от 180.000 през 60-те години на не повече от 60.000 днес; повече от 2 милиона туриста наводняват ежегодно улиците на града“... „Венеция е загубена кауза“, място където обикновените хора повече не могат да живеят, нито да правят семейство, казва Elizabeth Becker, автор на излязлата през 2013г. книга, Overbooked: The Exploding Business of Travel and Tourism.

Книгата можете да намерите тук

Върху интервюто работиха Анна Тулийска и Любомир Попйорданов

дата: 22.03.2016,
източник: БААТ

Всички новини